За нас – учениците на Добри Христов – е скъпа паметта му. Той остави у нас незаличими спомени като преподавател и човек, разбира се най-вече като композитор.

Добри Христов беше една будна и търсеща личност, неспокойна в творческите си замисли. Тези си качества той завеща и на много от своите ученици като Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Филип Кутев, Веселин Стоянов… Високите му изисквания към изкуството го караха да ненавижда посредствеността. Той умееше да цени и поощрява даровитите, но никога не подценяваше професионалното майсторство за сметка на дарбата.

В последните години на живота си Добри Христов изрече следните пророчески думи: „Ние, старите музиканти, израснахме в тоновото си мислене и тоноизказване с класическите композиционни средства. Младите музиканти, днешни и бъдещи, ще са щастливи да си служат с неограничени композиционни средства, които за нас бяха непознати. За младите музиканти са открити нови простори. Почвата на тяхното творческо дело е разорана и наторена. Техните дарби, значително по-големи – имам дълбока вяра, – ще оплодят музикалната нива с големи музикални цветя, красотата и дъхът, на които ще обърнат внимание на света“.